Бюджетът губи 4 млрд. лв. годишно от ДДС измами и укрити осигуровки

Измамите станаха национален спорт и са обвързани с политическата корупция. Това казаха представители на бизнеса и учени от Икономическия институт на БАН на форум за противодействието на незаконните практики.

Българската икономика работи с много дефекти, пример за което е равнището на корупция, което в продължение на годините, остава високо. Данъчните измами били широко разпространени, затова и влиянието им върху икономическия живот е голямо, посочи проф. Митко Димитров от Икономическия институт

„Ако се вземе предвид стабилният дял на корупцията и на сивия сектор, това е голям рисков фактор за нормалното функциониране на икономиката“, предупреди проф. Димитров, според когото отговорността за тази ситуация е основно на институциите, въпреки „културния и историческия фактор“.

Намаляването на събираемостта на ДДС през последните години спрямо БВП не може да се обясни с икономическата криза, заради въведения плосък данък, заяви проф. Гарабед Минасян. Затова според него събираемостта намалява единствено заради данъчни измами.

„Данъците не са благотворителност, не се плащат по желание, те са задължение на всеки един гражданин, а данъчната администрация не работи ефективно“, твърди той.

Проф. Минасян показа данни, според които на всеки 3 – 4 месеца се променя Законът за ДДС.

„Уставът на МВФ е приет през 1944 г., променян е 3 пъти за 70 г., а при нас се е случвало в три поредни броя на Държавен вестник да се правят 3 поправки на Търговския закон“, каза той. Според него единственото обяснение за честото прекрояване на законите е: преследват се лобистки цели, което означава корупционни практики в парламента.

Той даде пример с прословутия хонорар на Ахмед Доган - над 1,5 млн. лв. за маркетингово проучване като консултант по четири големи енергийни проекта – основно хидровъзел „Цанков камък". „В една пазарна икономика каквото си направил, това се заплаща – той е направил нещо за 2 млн. лв., следователно е променил някой закон така, че поръчителите да спечелят повече от 2 млн. лв.“, каза Минасян. Според него оттеглилият се от политиката Христо Бисеров също най-вероятно е променял закони в нечий интерес. „Където има дим, там има огън“, твърди проф. Минасян.

Той посочи пример за последиците, които търпи икономиката от политически решения. „Човек, събирал хора по митингите, го слагат на държавна софра. Той е некомпетентен, в НС не стои мирно и прави поразии, които се отразяват на икономиката“.

В крайна сметка той обобщи, че политиците, които често променят законите, са освен корумпирани и некомпетентни, защото не могат да предвидят последиците от промените. „Всички ние сме виновни, че пращаме некомпетентни хора в парламента и че не изискваме достатъчно от депутатите“, заяви проф. Минасян.

В крайна сметка икономистите на БАН твърдят, че годишната загуба за бюджета от ДДС измами е над  2 млрд. лв. Заедно несъбраните акцизи и осигуровки или укрити данъци загубите стигали до 4 млрд. лева на година.

Не всички изменения на законите се правят тенденциозно, възрази Бойко Великов, директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, по-известен като БОРКОР. Според него, ако се направят промени например в Закона за концесиите, ще имаме промяна в сфера със стратегическо значение за държавата.